Here's another one from me ^^

Ако въпреки всичко което правиш, слънцето просто на изгрява за теб, ами наслади се на луната! (Redeemer & Destroyer)

If despite everything you do the sun just doesn't shine for you,well then fellow, enjoy the moonlight and the stars' rays! (Redeemer & Destroyer)

You!

Твърде често от страх да не провалим живота си забравяме да живеем. (Redeemer & Destroyer)

pic from One Tree Hill series

 

 Hey You!What about taking the backstreets? What about going off the highway? What about being different huh? Sounds scary, right? Of course it does. It’s scary to pick the path less traveled as no one knows where it leads. It’s scary not to follow the standard as you will be most probably outcast for your choice. For the most people it is scary…for the most people…but not for the poet, not for the dreamer caught in the everyday’s life, not for the one who follows his heart instead of following a worn-out stereotype. For those people what is real frightening is to go with the crowd, to follow the stream. Why not being unique, why getting punished for your choice, why being persecuted for your beliefs and hopes? That’s the pariah’s path, that’s the dreamer’s curse, as we are the outcasts in a society of beliefs and teachings that in fact too few people follow, false profaned ideals. In the end it comes out to be meaningless to be unique, to fight for what you believe in, as it is too hard, too hard to be alone and too hard to find similar soul willing to stand by your side…yes the heart’s way is long and hard to be followed, sometimes even painful…yet the end is still open and the decision is still up to you and the alternatives are simple: follow your heart or spit at it!

Нещо от преди

Някога писах това защото се чувствах точно по този начин, оставен, сам, предаден едва ли не...понякога това чувство се връща но сега мисля че мога да се справя с него
На Ръба

Ти ме остави
Там на ръба
Да падам надолу
Няма да спра

Сълзите се леят
Раната боли
Времето минава
Душата кърви

Защо ме остави
Там във дъжда
Да страдам за теб
Не мога да Спра

Вече нямам сили
Ти ме нарани
Чувство ужасно
Любовта ми уби

Не искам да се будя
Далече от теб
Слънцето грее
В сърцето ми лед

Животът продължава
Дори и без теб
Белегът остава
В този свят блед

Трябва да стана
Напред да вървя
Да отворя очи
И да продължа

като го препрочитам за незнам си кой път ми се струва още по непохватно написано, още по не елегантно, още по зле звучащо но това е едно от нещата които не искам да променям, така се чувствах и така го написах.